Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски.
Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4 300 км.

Република България
Национален девиз: Съединението прави силата
Официален език	Български
Столица	София
Най-голям град	София
Президент	Георги Първанов
министър-председател	Сергей Станишев
Площ  -Общо	на 102-ро място 110 910 км2
Население  - Общо (2005)  - Гъстота	на 90-то място 7 761 367 70,3 д/км2
БВП  - Общо (2005)  - на човек	на 64-то място $ 62,292 млрд (1) $ 9 223
Валута	Лев(BGN)
Часова зона	UTC +2
Независимост  -призната	от Османската империя 22 септември, 1908
Национален химн	Мила Родино
Internet TLD	bg
Телефонен код	+359

История

Стара Велика България, както е наречена от византийските автори, е основана от хан Кубрат в Приазовието като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. През 635 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Около 654 г. Велика България се разделя на три части.

Първа българска държава. В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., с който Първата българска държава получава международно признание. Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 635-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018.

Византийско владичество Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041).Следващият опит е на Петър III.

Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) със столица Търново. През 12в. се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 териториално разиширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло.1299-на престола се възкачва татаринът Чака. 14в. - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г.

Турско владичество - 15в. въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу поробителите - Търновскo, Чипровско и Карпошово въстание. 18 - век начало на българското Възраждане : Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19в. развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим І е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение : Г.С.Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски очередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877 - 19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Трета българска държава. 1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : "самостоятелно и трибутарно" Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и "под суверенитета на Н.В. Султана", Източна Румелия (горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър І Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание. 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис ІІІ. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А.Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от "Звено" и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Полша, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис ІІІ; управление на Симеон ІІ с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н.Михов; Въздушни бомбардировки над София. 1944 правителство на И.Багрянов (1 юни - 1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.

След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Начело на БКП и на държавата застават Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62), Тодор Живков (1962-89).



През 1971 е приета нова конституция.

През1990 година президент става Петър Младенов. През 1992 се провеждат избори за нов президент и на чело на страната застава Жельо Желев. От 1997 до 2002 година президент на Република България е Петър Стоянов, а по настоящем държавен глава е Георги Първанов, избран през 2002 година.

България е член на ООН от 14 декември 1955, НАТО от 2004 година и може би ще бъде член на ЕС от 1 януари 2007.

Държавно устройство

 

България е парламентарна република. Българският еднокамарен парламент, Народно събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.

Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, Президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. В дейността си се подпомага от вицепрезидент

Административно деление

От 1999-та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като

самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

Икономика

През 80-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов капитал, необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг. Веднага след промените в Източна Европа, България, поради слабата си конкурентноспособност, губи "гарантираните" пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима. Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда водят до срив в производството и икономиката като цяло.

За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. "сива икономика" и "икономика в сянка". Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради хиперинфлацията и резкия спад на покупателната способност на населението. В допълнение санкциите на ООН спрямо Югославия нанасят тежък удар на българската икономика. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика.

Правителството, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключи преговорите с Европейския съюз и е назначена дата за присъединяване — 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с високия процент безработица, ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната администрация. Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.

Население

По данни на Националния статистически институт населението на България през 2005 е 7 720 000 души. В този брой са включени и голяма част от българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Техният брой се оценява консервативно на около 700 000 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двете най-големи малцинства са тези на турците (9,4%) и на ромите (4,7%).

Останалите 2% включват няколко по-малки малцинства, включително арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци и евреи. 84,8% от населението говори български език, който е и официален.

Повечето българи са източноправославни (83,9%), като само 12,1% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестанти и други.

Култура

България е държава с 1300-годишна история. В нея се заражда кирилицата - азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и кръстена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, както и в много други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Екзарх Йосиф и Черноризец Храбър.